23.06.2023 г., 20:08

Дете на Радостта

823 1 1

ДЕТЕ НА РАДОСТТА

 

... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,

събрал се като стихче в тиха флашка,

със Обич жаждам всеки идещ ден

и пак със блага Обич го изпращам.

 

Понеже вече слизам към стоте,

дори и Господ взе да ме наглежда! –

заспивам – светло Божие дете,

и всяка сутрин будя се с Надежда.

 

Преминах с бяла риза своя друм.

Пред мен са – черни, дверите на мрака.

Аз нивга не живях с едно наум! –

с разгърдена душа ви пях – и плаках.

 

За всяка болка с лихва си платих! –

и – може би? – във следващите ери

след мене ще трептулка някой стих

в Букварчето на дядо ви Валерий.

 

Написах ви го с обичлив курсив.

Дали ми чухте простичкия говор?

Дете на радостта! – ще бъда жив

във Вечността на Българското Слово.

 

23 юний 2023 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз нивга не живях с едно наум! –
    с разгърдена душа ви пях – и плаках.

    Просто прелест

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...