23 июн. 2023 г., 20:08

Дете на Радостта

829 1 1

ДЕТЕ НА РАДОСТТА

 

... и – ето ме! – с Отвъдното смирен,

събрал се като стихче в тиха флашка,

със Обич жаждам всеки идещ ден

и пак със блага Обич го изпращам.

 

Понеже вече слизам към стоте,

дори и Господ взе да ме наглежда! –

заспивам – светло Божие дете,

и всяка сутрин будя се с Надежда.

 

Преминах с бяла риза своя друм.

Пред мен са – черни, дверите на мрака.

Аз нивга не живях с едно наум! –

с разгърдена душа ви пях – и плаках.

 

За всяка болка с лихва си платих! –

и – може би? – във следващите ери

след мене ще трептулка някой стих

в Букварчето на дядо ви Валерий.

 

Написах ви го с обичлив курсив.

Дали ми чухте простичкия говор?

Дете на радостта! – ще бъда жив

във Вечността на Българското Слово.

 

23 юний 2023 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз нивга не живях с едно наум! –
    с разгърдена душа ви пях – и плаках.

    Просто прелест

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...