Детето в мен...
В сърцето ми е още лято.
Цъфтят цветя и летят бели пеперуди.
По брега на плажа пясъка е злато,
навън с грейнали усмивки тичат децата щури.
По старата улица тиха,
Слънцето оставя своите следи.
За студена чаша сладолед малчуганите се сбиха,
и грейнали от радост светят техните очи.
В душата ми е пролет
с красиви, зелени тревички.
Най-щастлива съм от красивия си полет
и слушам безгрижната песен на гласовитите птички.
В мен живее все още детето,
което пее и танцува с вятъра бавно.
Жадувам отново за океана и морето,
чувствам се със облаците аз наравно.
Все още е мен детето живее,
непораснало, безгрижно и чисто.
Лети на крилата на мечтите и чаровно се смее,
не таи вече болката скрита...
Жадува да яхне облаците бели,
и да зарови косите си в морето.
Иска да радва навред децата пощурели
и живо да пърха сърцето.
Детското в мен не може да умре.
До ден днешен бунтува се малкото сърце.
В очите ми детски поглед се чете...
Аз съм едно пораснало дете...
(което не иска да порасте...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
приятно е 
