Детето в мен...
В сърцето ми е още лято.
Цъфтят цветя и летят бели пеперуди.
По брега на плажа пясъка е злато,
навън с грейнали усмивки тичат децата щури.
По старата улица тиха,
Слънцето оставя своите следи.
За студена чаша сладолед малчуганите се сбиха,
и грейнали от радост светят техните очи.
В душата ми е пролет
с красиви, зелени тревички.
Най-щастлива съм от красивия си полет
и слушам безгрижната песен на гласовитите птички.
В мен живее все още детето,
което пее и танцува с вятъра бавно.
Жадувам отново за океана и морето,
чувствам се със облаците аз наравно.
Все още е мен детето живее,
непораснало, безгрижно и чисто.
Лети на крилата на мечтите и чаровно се смее,
не таи вече болката скрита...
Жадува да яхне облаците бели,
и да зарови косите си в морето.
Иска да радва навред децата пощурели
и живо да пърха сърцето.
Детското в мен не може да умре.
До ден днешен бунтува се малкото сърце.
В очите ми детски поглед се чете...
Аз съм едно пораснало дете...
(което не иска да порасте...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
приятно е 
