Детска безгрижност

n0ThinG (ПразеН)
23 5

13.04.2007 г., 9:03 ч.

Поезия

634 0 2

Силен порой се излива,

а навънка играят деца.

Тях пламъка ги топли -

огъня във техните сърца.

За тях дъжда не съществува

и времето е даже спряло.

Усмивката, една, изпъква

от мръсното и кално тяло.

Във локвите щастливо газят,

скачат, викат и се смеят.

Тишината с меден глас пронизват -

детски пенички си пеят.

Всеки у дома си се прибира,

не изпитал страх от този дъжд.

Бях едно дете тогава, а сега

съм страхлив, защото съм мъж.

Ех, да можех пак да съм дете,

да не мисля за болест, за кал.
Да можех времето назад да върна,

пак в пороя бих играл...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.