Детска безгрижност
Силен порой се излива,
а навънка играят деца.
Тях пламъка ги топли -
огъня във техните сърца.
За тях дъжда не съществува
и времето е даже спряло.
Усмивката, една, изпъква
от мръсното и кално тяло.
Във локвите щастливо газят,
скачат, викат и се смеят.
Тишината с меден глас пронизват -
детски пенички си пеят.
Всеки у дома си се прибира,
не изпитал страх от този дъжд.
Бях едно дете тогава, а сега
съм страхлив, защото съм мъж.
Ех, да можех пак да съм дете,
да не мисля за болест, за кал.
Да можех времето назад да върна,
пак в пороя бих играл...
© ПразеН All rights reserved.
