15.07.2007 г., 14:59

Детска мечта

4.2K 0 11
Внезапно почука на мойта врата
една позабравена детска мечта,
така остаряла, потънала в прах -
в началото даже не я разпознах.
В килера на старите спомени тя
стояла години наред в самота
и мислела как да излезе навън -
дали в страстен стих или в цветен сън.
Наивна и детска, но все пак мечта.
Способна за миг да обърне света.
Запазила късче от детския смях
и огъня, в който тогава горях.
Излъсках я. С нова прическа и грим
тя с мене по пътя от днес ще върви.
Ще носи надежди във сивия ден
и все ще пробужда доброто у мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив стих.Личи си, че си запазила детското в себе си и се радвам, че има хора като теб ,които не забравят детските си мечти.
  • Благодаря на всички! Пожелавам ви никога да не загубвате детското в себе си и да се сбъднат всичките ви мечти - не само детските, а и настоящите! Поздрави от мен - порасналото дете, което не забравя, че е било дете! Обичам ви, приятели!
  • "Ще носи надежди във сивия ден
    и все ще пробужда доброто у мен."

    Нека винаги да има около нас мечти ...

    Поздрав и усмивка.
  • с нова прическа и грим...

    !!!*

    поздрав!
  • Разкошен, разкошен стих!!!
    Браво, Неличка!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...