15 jul 2007, 14:59

Детска мечта

  Poesía
4.2K 0 11
Внезапно почука на мойта врата
една позабравена детска мечта,
така остаряла, потънала в прах -
в началото даже не я разпознах.
В килера на старите спомени тя
стояла години наред в самота
и мислела как да излезе навън -
дали в страстен стих или в цветен сън.
Наивна и детска, но все пак мечта.
Способна за миг да обърне света.
Запазила късче от детския смях
и огъня, в който тогава горях.
Излъсках я. С нова прическа и грим
тя с мене по пътя от днес ще върви.
Ще носи надежди във сивия ден
и все ще пробужда доброто у мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красив стих.Личи си, че си запазила детското в себе си и се радвам, че има хора като теб ,които не забравят детските си мечти.
  • Благодаря на всички! Пожелавам ви никога да не загубвате детското в себе си и да се сбъднат всичките ви мечти - не само детските, а и настоящите! Поздрави от мен - порасналото дете, което не забравя, че е било дете! Обичам ви, приятели!
  • "Ще носи надежди във сивия ден
    и все ще пробужда доброто у мен."

    Нека винаги да има около нас мечти ...

    Поздрав и усмивка.
  • с нова прическа и грим...

    !!!*

    поздрав!
  • Разкошен, разкошен стих!!!
    Браво, Неличка!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...