11.11.2011 г., 20:17 ч.
Детска песничка
ДЕТСКА ПЕСНИЧКА
Моите ръчички
много са мънички -
вече не палуват,
цветенце рисуват…
Моите крачета -
палави момчета -
скачат и танцуват,
весело лудуват…
Зъбките ми бели
как са заблестели -
бисерчета греят,
песнички си пеят…
Колко е красиво
детството игриво,
а децата са игриви,
когато са щастливи…
© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не, няма. Ама ти май имаш повече себелюбие от нужното.
-
Усмивка за останалото детско в нас! -
А този стих има ли нужния ритъм и идейна проникновена насоченост?
СЪРЦЕ, ДУША И РАЗУМ
Дойде му мисъл в главата,
ала веднага отлетя –
не намери никого горката
само мрак и пустота…
Долетя и муза в душата,
похлопа тихо в нощта,
но и затръшнаха вратата
много грубо под носа…
Пристигна и човещината,
потърси своя замък,
но там между рамената
удари на скала и камък…
И седнал на празната синия,
отпъди влъхвите с ръката,
удави мъката си с ракия
и заоплаква си съдбата… -
Последните два стиха на последната строфа не са като другите в ритмично отношение. Това не е добре (1) защото е за деца; (2) защото е за пеене. Иначе на идейно ниво си е доста детско, не мисля, че може да се каже нещо излизащо от клишето "колко мило си го казала, мила".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Лиляна, най-сърдечно..