3.07.2016 г., 10:00

Детски Чисто

953 0 0

Като приказка красива, прочетена за ,,Лека Нощ", времето със тебе бързичко се прекатури. А аз - уплашено дете, през зимни бури, заспах завчас, успокоена от разказващия майчин нежен глас.

Всяка буквичка  от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето на детството замина. Улисана от мойта мама не разбрах, как прогонил се е тоя страх, спокойничко до нея си заспах, докато времето хвърчало като духнат прах. Събудих се от бързащото време и неговия тежък звън. Ех, дете за малко да задреме, възрастен събужда се от своя сън. Не знаех, как тъй бързо времето лети, и нивга се не връща, не знаех, че счупеното се лепи, но цялоста му -  не се възвръща. Също тъй наивно детски, не вярвах - приказките имат своя край и своята поука, но не от приказките, научаваме се май, а от свойте грешки, щом болката от тях, почука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Дичева Всички права запазени

Броени дни след като моята скъпа мама, получи не-лек инсулт :(

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...