3 jul 2016, 10:00

Детски Чисто

  Poesía
957 0 0

Като приказка красива, прочетена за ,,Лека Нощ", времето със тебе бързичко се прекатури. А аз - уплашено дете, през зимни бури, заспах завчас, успокоена от разказващия майчин нежен глас.

Всяка буквичка  от приказката беше ден, а думите й - месец, изречението бе година. Стрелката чукна тик-так, и ето на детството замина. Улисана от мойта мама не разбрах, как прогонил се е тоя страх, спокойничко до нея си заспах, докато времето хвърчало като духнат прах. Събудих се от бързащото време и неговия тежък звън. Ех, дете за малко да задреме, възрастен събужда се от своя сън. Не знаех, как тъй бързо времето лети, и нивга се не връща, не знаех, че счупеното се лепи, но цялоста му -  не се възвръща. Също тъй наивно детски, не вярвах - приказките имат своя край и своята поука, но не от приказките, научаваме се май, а от свойте грешки, щом болката от тях, почука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомира Дичева Todos los derechos reservados

Броени дни след като моята скъпа мама, получи не-лек инсулт :(

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...