12.12.2023 г., 10:46

Детски смях в топъл свят и студен сняг

511 1 1

Време за игра подранило или закъсняло

за нас е спряло

за зимата по-специално

неудобно за някои за нас детска площадка

стигаща мечти до безброй звезди с кацаща совалка

 

над побелялата земя детски дъх за премеждия

родителска инсомния

след даскалото следобед за игра е безвремие

домашното е наказанието на вечерта

 

"къде ми са детските книжки"

тези дни чета Дикенс и Ян ОтченашЪк

"закусиха сивите мишки"

с последните думи... бъгна се мастилото в клавиатурата... язък!

 

имахме домашни телефони

с часове се чакахме да си кажем - идвам

по най-точното часово време на света да се видим там

и да сътворим и патентоваме ненаправената пакост у нас или у вас

 

сън в съня и детски смях във сняг

топлите ми детски спомени сега премръзналите ми устни

за да не могат да кажат но ще пишат винаги пък със ръка и лява

как с приятелите ми в детството си ревах понякога но повече се смях и играх...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stew Carrey Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някаква еволюция явно. Благодаря!
    Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...