Детски стъпки
Чудна нощ... целувка, шепот
връщат ме далеч назад.
Пак дете съм, но през ехо
в стара къща, малък град.
Сенки по стените лазят.
Всеки шум настръхва в мен.
През пердета и дървета
на съня попадам в плен.
Спретнат двор, чемшири стройни,
дрян доказал се герой,
цъфнали гергини знойни,
топла супа, вкусен борш.
Слънчев ден, далечен, светъл
улицата в калдаръм.
Рокличка басмяна трепва,
смях долита... чуден сън.
Сенки - спомени звънливи,
вятър носи куп лица.
В тишината... рой щастливи,
детски стъпки съпровождат старостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
