В две детски ококорени очи
светът е спрял... да се усмихне.
Рисува път с проблясващи искри
и хуква през глава да го настигне.
Преследва ятото на птиците
към хоризонта, горе към звездите.
С добро орисан той от жриците,
с цветя застила полета, мечтите.
Заплита думички в красив венец -
за обич, за приятелство, подкрепа
и го прехвърля в утрешното днес,
във приказно красивата планета.
В две детски ококорени очи,
светът е спрял за малко, да отдъхне.
Крила разтваря... за да полети,
та детските усмивки да разцъфнат.
© Таня Мезева Всички права запазени
Хубаво е, Танче!