Детско стихче за закуска
апокрифно остарял,
визуално непотребен,
(все едно не съм живял)
отразявам се свенливо
в чашата с пореден джин
и си мисля закачливо:
Колко съм неотрезвим!!!
Бутафорно ламиниран,
подредено пасторален,
идиотски тапициран,
(все едно не съм банален)
заискрявам се тотално
безбарен щом се озова
на уличка среднощно кална...
Те туй се вика свобода!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Драгиев Всички права запазени
