27.05.2007 г., 9:15

Детско стихче за закуска

1.1K 0 4
Безполезно безболезен,
апокрифно остарял,
визуално непотребен,
(все едно не съм живял)
отразявам се свенливо
в чашата с пореден джин
и си мисля закачливо:
Колко съм неотрезвим!!!

Бутафорно ламиниран,
подредено пасторален,
идиотски тапициран,
(все едно не съм банален)
заискрявам се тотално
безбарен щом се озова
на уличка среднощно кална...
Те туй се вика свобода!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Драгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...