Детство
Май цял живот останах си дете...
Защо и днес не искам да порасна?
И помня как в квартала ни дойде -
момиченце със пандели прекрасни.
Играехме на дама, на въже,
но най-обичах боя - на фунийки,
застрелвах аз момчетата пред теб,
понякога ме черпеше с филийка...
но влюби се във батко дългокос
и гледах колко страстно го целуваш -
със пръсти вдигах сламен алаброс,
балони с дъвката от яд надувах.
Животът изведнъж ни завъртя
на пъстроцветната си въртележка,
сега край мене щъка дъщеря
и твоят син игриво я поглежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
