Jun 1, 2013, 4:25 PM

Детство 

  Poetry » Love
777 0 12


Май цял живот останах си дете...
Защо и днес не искам да порасна?
И помня как в квартала ни дойде -
момиченце със пандели прекрасни.

Играехме на дама, на въже,
но най-обичах боя - на фунийки,
застрелвах аз момчетата пред теб,
понякога ме черпеше с филийка...

но влюби се във батко дългокос
и гледах колко страстно го целуваш -
със пръсти вдигах сламен алаброс,
балони с дъвката от яд надувах.

Животът изведнъж ни завъртя
на пъстроцветната си въртележка,
сега край мене щъка дъщеря
и твоят син игриво я поглежда.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??