Детство мое, реално и вълшебно!
Детство мое, така си ми потребно!
Да можех, детство, да те върна!
С пари да можех
да те купя!
Игрите детски да прегърна!
От просеника
да отчупя!
Да можех пак по твойте дири
да дойда,
в чудния ти шатър!
Да тичам по поля, баири
и да ме роши
палав вятър!
Вълшебно детство, птиче странно,
да бих могла
да те догоня!
След теб препускам непрестанно
и стискам гривата
на коня!
... Отминало си безвъзвратно!
Веднъж в живота ни
те има!
Не се лети към теб обратно,
настъпи ли
студена зима!
© Славка Любенова Всички права запазени
Поздрав!