May 19, 2011, 2:21 PM

Детство

  Poetry » Civic
954 1 4

 

 

Детство мое, реално и вълшебно!

Детство мое, така си ми потребно!

 

Да можех, детство, да те върна!

С пари да можех

да те купя!

Игрите детски да прегърна!

От просеника

да отчупя!

 

Да можех пак по твойте дири

да дойда,

в чудния ти шатър!

Да тичам по поля, баири

и да ме роши

палав вятър!

 

Вълшебно детство, птиче странно,

да бих могла

да те догоня!

След теб препускам непрестанно

и стискам гривата

на коня!

 

... Отминало си безвъзвратно!

Веднъж в живота ни

те има!

Не се лети към теб обратно,

настъпи ли

студена зима!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...