Девет черни котки
Тя не е самотна – има десет котки...
Елена Биларева
Имам девет стиха, девет черни котки.
И напук на вас сама си ги отглеждам.
Хич не могат да са предани и кротки...
Но пък всеки яд разплитат като прежда.
Ех, ще кажете, та малко ли са тия,
дето сам-сами на котките се плезят?
Сипвам дните в тенекиена кутия,
а понякога и с малко сол ги глезя.
Вече късно е отдавна да се женя.
Не оставя пръстен оня, дето духа.
Уж единствен бе... Перфектният за мене!
А си тръгна тих. Но котките го чуха.
Ех, ще кажете, та кой ли ще я трае?
Не една беля, а десет, на верига…
Черни котки – зла магия, то се знае!
Носят лош късмет? Уви, такъв ми стига.
Ще ви минат път все някога навярно.
Ще просъскат, в нечий крак ще се отъркат.
Те са мои, а пък аз съм благодарна
да съм даже малко тяхна, щом замъркат.
Ех, ще кажете, каква позната гледка!
Превъртяла е, на котките се смее...
Но на нощите под рехавата плетка
само взорът им от кучи студ ме грее.
По един живот от всяка съм си взела,
та и аз да мога често да умирам.
Сто кълбета път от вятър бих изпрела,
ако можех верен изход да намирам.
Ех, ще кажете, не трябва да я жалим.
Не съдба, а избор, нека си го носи!
Колко прави сте... Разбирате? Едва ли.
Само котката на тоя свят не проси.
Имам девет стиха, девет черни котки.
И в очите жълти тайно се оглеждам.
Тъмни зѐници ме водят като лодки
към 13-и, петък, да ловим надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
