22.12.2006 г., 20:55

деветъ

1K 0 3
Глутницата отново е бясна
крещи дращи и вие
скъса оковите си
в главата ми.
Хаосът е природата
на магическото число девет.
не викай полиция
отгатни,прогледни
пътя те зове човече.
Потърси скрити
удоволствия в розова
мъгла на опиумни семена
хаха бойни полета
и мъртви герой
изникват в съзнанието
на пътя,
девет.
Девственици те викат,
ела ела,
не можеш да откъснеш
поглед от плода на бога,
хайде ела.
Дим в гората,
лилави вълнения
на синтетичния мозък
завладян от опиянения.
Хахаха девет.
Хвани се за пътя
изстрадай,мъката
на умиращата звезда
в нейния сетен час
когато ражда се
едно число
магическо число
вдишай
още,още,още,още
хахаха
девет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тарададам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех мило...както винаги уникален!6-тичка от мен!
  • Да си призная нищо не разбрах Явно е прекалено философско за мен Поздрав все пак
  • Много интересно стихотворение си написал. Браво! Харесва ми, 6

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...