22 дек. 2006 г., 20:55

деветъ

1K 0 3
Глутницата отново е бясна
крещи дращи и вие
скъса оковите си
в главата ми.
Хаосът е природата
на магическото число девет.
не викай полиция
отгатни,прогледни
пътя те зове човече.
Потърси скрити
удоволствия в розова
мъгла на опиумни семена
хаха бойни полета
и мъртви герой
изникват в съзнанието
на пътя,
девет.
Девственици те викат,
ела ела,
не можеш да откъснеш
поглед от плода на бога,
хайде ела.
Дим в гората,
лилави вълнения
на синтетичния мозък
завладян от опиянения.
Хахаха девет.
Хвани се за пътя
изстрадай,мъката
на умиращата звезда
в нейния сетен час
когато ражда се
едно число
магическо число
вдишай
още,още,още,още
хахаха
девет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех мило...както винаги уникален!6-тичка от мен!
  • Да си призная нищо не разбрах Явно е прекалено философско за мен Поздрав все пак
  • Много интересно стихотворение си написал. Браво! Харесва ми, 6

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...