13.02.2006 г., 21:42

Диамант

922 0 1
Те никога не идваха за дълго,
за мен безболезнено си тръгваха,
мъжете, които не ме интересуваха.
Те събираха трохи от мойта нежност,
мъжете на които не държах.
Сутрин поредния си тръгваше,
за кафе дори не исках да остава.
Вечер някой нов пристигаше
на сутринта си тръгваше без спомен.
Така като перли ги нижех
на скъпото колие,
но диаманта само един бе
и скъпо струваше,
но не бе никои от тези мъже.
Блясъкът на перлите остаряваше,
но диамантът скъп
винаги блестящ оставаше.
Диамантът имаше
само едно име,
твоето на светец име.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хей хора какво ви става?Кви са тия ниски оценки>?Това стихотворение е варховно!излагате се!..Мойта оценка е 6!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...