Feb 13, 2006, 9:42 PM

Диамант

  Poetry
923 0 1
Те никога не идваха за дълго,
за мен безболезнено си тръгваха,
мъжете, които не ме интересуваха.
Те събираха трохи от мойта нежност,
мъжете на които не държах.
Сутрин поредния си тръгваше,
за кафе дори не исках да остава.
Вечер някой нов пристигаше
на сутринта си тръгваше без спомен.
Така като перли ги нижех
на скъпото колие,
но диаманта само един бе
и скъпо струваше,
но не бе никои от тези мъже.
Блясъкът на перлите остаряваше,
но диамантът скъп
винаги блестящ оставаше.
Диамантът имаше
само едно име,
твоето на светец име.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • хей хора какво ви става?Кви са тия ниски оценки>?Това стихотворение е варховно!излагате се!..Мойта оценка е 6!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...