14.05.2006 г., 23:58

ДИЛЕМА

842 0 6
 

 

 

Аз съм тук... и там.

   Тук съм... а искам да съм там.

      Когато съм там... не зная къде искам да съм.

 

Искам мир и тишина...

 А е хаос и диващина.

Когато е мир и тишина...

 Искам хаос и диващина.

 

Какво искам?

     Какво зная?

       Какво мога?

 

Дилема... между разум и сърце.


Ако открия мястото си...

       Откривам себе си.

Ако изгубя мечтата си...

       Губя себе си.

 

Ако сутрин се събудя,

погалена от слънчевите лъчи,

то аз съм щастлив човек.

Ако сутрин се събудя,

а до мен е Нечовек,

то аз съм погубен човек.

 

Когато съм там – при мечтата,

Искам да съм тук – при желанията.

Когато имам всичко – нямам нищо.

Когато нямам нищо – живея и се радвам на всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че каквото ми е било на душата съм си го изляла.нищо друго не е важно за мен.щом не сте го разбрали добре..нямам претенции
  • В момента не спорим за заглавието... Самото ти стихотворение е объркано, не знаеш какво искаш да кажеш или как да се изразиш.
  • е.. може би наистина отстрани звучи объркано..чувствах се така..не мислите ли, че объркаността е вид дилема?може да го преименувам някой ден
  • И за мен изглежда доста объркващо. И отговора ти към въпроса на Катя не е доста убедителен. Едно е дилема, едно е объркване. А и си писала едно на единия ред, а на следващия- същото, само че с малко по различни думи... ~
  • ами да,объркано е-все пак е дилема

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...