14.05.2006 г., 23:58 ч.

ДИЛЕМА 

  Поезия
651 0 6
 

 

 

Аз съм тук... и там.

   Тук съм... а искам да съм там.

      Когато съм там... не зная къде искам да съм.

 

Искам мир и тишина...

 А е хаос и диващина.

Когато е мир и тишина...

 Искам хаос и диващина.

 

Какво искам?

     Какво зная?

       Какво мога?

 

Дилема... между разум и сърце.


Ако открия мястото си...

       Откривам себе си.

Ако изгубя мечтата си...

       Губя себе си.

 

Ако сутрин се събудя,

погалена от слънчевите лъчи,

то аз съм щастлив човек.

Ако сутрин се събудя,

а до мен е Нечовек,

то аз съм погубен човек.

 

Когато съм там – при мечтата,

Искам да съм тук – при желанията.

Когато имам всичко – нямам нищо.

Когато нямам нищо – живея и се радвам на всичко.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мисля, че каквото ми е било на душата съм си го изляла.нищо друго не е важно за мен.щом не сте го разбрали добре..нямам претенции
  • В момента не спорим за заглавието... Самото ти стихотворение е объркано, не знаеш какво искаш да кажеш или как да се изразиш.
  • е.. може би наистина отстрани звучи объркано..чувствах се така..не мислите ли, че объркаността е вид дилема?може да го преименувам някой ден
  • И за мен изглежда доста объркващо. И отговора ти към въпроса на Катя не е доста убедителен. Едно е дилема, едно е объркване. А и си писала едно на единия ред, а на следващия- същото, само че с малко по различни думи... ~
  • ами да,объркано е-все пак е дилема
  • Ами честно казано - доста е объркано.. Сигурна ли си каква е идеята на това стихотворенийце? Че изпитваш някакво неудовлетворение ли например?
Предложения
: ??:??