14 мая 2006 г., 23:58

ДИЛЕМА

845 0 6
 

 

 

Аз съм тук... и там.

   Тук съм... а искам да съм там.

      Когато съм там... не зная къде искам да съм.

 

Искам мир и тишина...

 А е хаос и диващина.

Когато е мир и тишина...

 Искам хаос и диващина.

 

Какво искам?

     Какво зная?

       Какво мога?

 

Дилема... между разум и сърце.


Ако открия мястото си...

       Откривам себе си.

Ако изгубя мечтата си...

       Губя себе си.

 

Ако сутрин се събудя,

погалена от слънчевите лъчи,

то аз съм щастлив човек.

Ако сутрин се събудя,

а до мен е Нечовек,

то аз съм погубен човек.

 

Когато съм там – при мечтата,

Искам да съм тук – при желанията.

Когато имам всичко – нямам нищо.

Когато нямам нищо – живея и се радвам на всичко.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че каквото ми е било на душата съм си го изляла.нищо друго не е важно за мен.щом не сте го разбрали добре..нямам претенции
  • В момента не спорим за заглавието... Самото ти стихотворение е объркано, не знаеш какво искаш да кажеш или как да се изразиш.
  • е.. може би наистина отстрани звучи объркано..чувствах се така..не мислите ли, че объркаността е вид дилема?може да го преименувам някой ден
  • И за мен изглежда доста объркващо. И отговора ти към въпроса на Катя не е доста убедителен. Едно е дилема, едно е объркване. А и си писала едно на единия ред, а на следващия- същото, само че с малко по различни думи... ~
  • ами да,объркано е-все пак е дилема

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...