13.11.2008 г., 20:37

Дилема

1.1K 0 0
 

Дилема

 

Искам образа ти в щрих да уловя,

погледа ти плах да разгадая,

походката ти грациозна ме пленява...

Какво си ти, прекрасно цвете мое?

Знам, не ще опитам нивга

                от целувката ти нежна,

дланите ти малки не ще

                 държа до устните си,

снагата ти не ще

                 прегръщам, без да мигна,

в нежното ухание на топлината ти

                    не ще заспивам нивга.

Кой постави тези правила,

да се срамувам ли от тези чувства?

Аз без теб не мога света да си

          представя, мила моя...

Какво да правя? Как да те запазя

                и чиста, и желана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...