Дилема
Искам образа ти в щрих да уловя,
погледа ти плах да разгадая,
походката ти грациозна ме пленява...
Какво си ти, прекрасно цвете мое?
Знам, не ще опитам нивга
от целувката ти нежна,
дланите ти малки не ще
държа до устните си,
снагата ти не ще
прегръщам, без да мигна,
в нежното ухание на топлината ти
не ще заспивам нивга.
Кой постави тези правила,
да се срамувам ли от тези чувства?
Аз без теб не мога света да си
представя, мила моя...
Какво да правя? Как да те запазя
и чиста, и желана...
© Богдан Велков Всички права запазени