13.11.2008 г., 20:37

Дилема

1.1K 0 0
 

Дилема

 

Искам образа ти в щрих да уловя,

погледа ти плах да разгадая,

походката ти грациозна ме пленява...

Какво си ти, прекрасно цвете мое?

Знам, не ще опитам нивга

                от целувката ти нежна,

дланите ти малки не ще

                 държа до устните си,

снагата ти не ще

                 прегръщам, без да мигна,

в нежното ухание на топлината ти

                    не ще заспивам нивга.

Кой постави тези правила,

да се срамувам ли от тези чувства?

Аз без теб не мога света да си

          представя, мила моя...

Какво да правя? Как да те запазя

                и чиста, и желана...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...