Nov 13, 2008, 8:37 PM

Дилема

  Poetry
1.1K 0 0
 

Дилема

 

Искам образа ти в щрих да уловя,

погледа ти плах да разгадая,

походката ти грациозна ме пленява...

Какво си ти, прекрасно цвете мое?

Знам, не ще опитам нивга

                от целувката ти нежна,

дланите ти малки не ще

                 държа до устните си,

снагата ти не ще

                 прегръщам, без да мигна,

в нежното ухание на топлината ти

                    не ще заспивам нивга.

Кой постави тези правила,

да се срамувам ли от тези чувства?

Аз без теб не мога света да си

          представя, мила моя...

Какво да правя? Как да те запазя

                и чиста, и желана...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...