Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича,
във топло за да облече душата.
Неизказано и тъй непримиримо
думите се блъскат във стените.
Неми, хвърлям ги неумолимо,
а те се връщат, удрят се в гърдите.
И падам в гърч с колене на земята,
и думите се трупат върху мене. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация