Дим
Цигарата все още пуши,
дими прогорливо в ръката...
Зареян, погледът се свлича -
като съсирек кръв, размазан по стената.
Една мечта пред мене се съблича,
във топло за да облече душата.
Неизказано и тъй непримиримо
думите се блъскат във стените.
Неми, хвърлям ги неумолимо,
а те се връщат, удрят се в гърдите.
И падам в гърч с колене на земята,
и думите се трупат върху мене.
Под напора се гънат рамената.
Плътта проядена пак стене.
Отстрани ме наблюдават безучастно
стени, прозорци и икони.
Сякаш болен от проказа,
засипват ме с безчуствени пирони.
Угарката единствена ме топли.
Димът ме скрива от очите безучастни.
Изпушвам и издишам пак душата
на малки задимени части.
Да ме откриеш може да е трудно
и да се скиташ вечно сред мъглите
на море от дим тъй бурно,
застинало за миг в очите.
© Константин All rights reserved.
