Димитровград
ДИМИТРОВГРАД
В теб съм се родила, в облачния здрач
на една далечна есен,
под небето твое бе моят първи плач,
първа стъпка, първа песен.
В теб във мойта топла люлка мама ме люля,
пъстри книжки с татко сричах,
в теб, Димитровград-
мой светъл и беззлобен блян,
детство мое ти обично!
Днес съм тъй далеч от твойта равнина,
зад чужди планини високи,
детството си скрила в ръчния багаж
и с билет в една посока...
Не, не питай мен защо съм тук и до кога!
Ти знаеш колко те обичам,
теб, Димитровград-
моя несекваща тъга
там зад върбите на Марица ...
Мадрид, 2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
