Човеконенавист
в един свят изгнил, на алчност и злоба...
Безропотни парии,
които не знаят какво е тревога;
умислени крачат към адските двери –
далече... в безкрая.
Зад портите дебне ръмжаща безбожност.
А Янус следи ги със каменен поглед:
с двулична гримаса, сред хиляди жертви.
И тихо потъва сред бялата вечност
поредна изстинала капка отрова.
Телата им трупат се, тъй безнадеждно;
пресъхнал оазис... С раняваща нежност
Хадес ги чака отдолу, в готовност:
скрил е смъртта в покоите си черни.
Ключът му виси на синджир с грехове,
прикрит сред тъплата. Потънал в мистерия.
Лодкарят загребва безмислостно в темпо
и всички се носят към онзи момент...
Там, дето... там, дето е ден от онези,
в които е дяволско –
и всеки бог е изчезнал.
© Константин Дренски Всички права запазени