30.01.2014 г., 17:59

Дисонанси

619 0 0

Човеконенавист

в един свят изгнил, на алчност и злоба...

Безропотни парии,

които не знаят какво е тревога;

умислени крачат към адските двери –

далече... в безкрая.

Зад портите дебне ръмжаща безбожност.

А Янус следи ги със каменен поглед:

с двулична гримаса, сред хиляди жертви.

И тихо потъва сред бялата вечност

поредна изстинала капка отрова.

 

Телата им трупат се, тъй безнадеждно;

пресъхнал оазис... С раняваща нежност

Хадес ги чака отдолу, в готовност:

скрил е смъртта в покоите си черни.

Ключът му виси на синджир с грехове,

прикрит сред тъплата. Потънал в мистерия.

Лодкарят загребва безмислостно в темпо

и всички се носят към онзи момент...

Там, дето... там, дето е ден от онези,

 

в които е дяволско –

и всеки бог е изчезнал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...