Човеконенавист

в един свят изгнил, на алчност и злоба...

Безропотни парии,

които не знаят какво е тревога;

умислени крачат към адските двери –

далече... в безкрая.

Зад портите дебне ръмжаща безбожност.

А Янус следи ги със каменен поглед:

с двулична гримаса, сред хиляди жертви.

И тихо потъва сред бялата вечност

поредна изстинала капка отрова.

Телата им трупат се, тъй безнадеждно;

пресъхнал оазис... С раняваща нежност

Хадес ги чака отдолу, в готовност:

скрил е смъртта в покоите си черни.

Ключът му виси на синджир с грехове,

прикрит сред тъплата. Потънал в мистерия.

Лодкарят загребва безмислостно в темпо

и всички се носят към онзи момент...

Там, дето... там, дето е ден от онези,

в които е дяволско –

и всеки бог е изчезнал.