Kalycha (Лъчо Калъчев)
19 8
21.10.2010 г., 16:34 ч.

Дивна обич, сребролика 

  Поезия » Любовна
659 0 7

Дивна обич, сребролика, от душата ми извира.
Става бързей край чукари. В камъчета - водоскок.
Вятърът, пленен от нея, шепне в струните на лира
и докосва в ситни пръски всяка трънка, всеки глог.

Мигом живнала тревица в чуден трепет зеленее
и очаква да я зърне някой калфа килимар.
Кукне морна кукувица. Славей сладко се разпее.
А потокът - все надоле - лее светлия си дар.

Стара селска воденица. Ти пристигаш пременена.
И върти, върти водата, колелото при зори.
Замеси за мен погача, вярност моя споделена,
и на пещ от жарък въглен нека дълго да гори.

Дивна обич, сребролика, от душата ми изтича.
На хармана идвай скоро! Тежки гости покани!
Изворът ми те намери и за обич ти се врича.
Пристани ми, мое либе! Тебе искам, пристани...

(От "Жълтици в дъбовата ракла")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??