"Дивото зове"
"ДИВОТО ЗОВЕ"
Среднощен бяг - измамна тишина,
илюзия сияе в строшено огледало.
Луната плахо се опитва да надзърне там, където до преди секунда беше цяло.
В ъгъла меченце плюшено с детенце
плачат тихо и без глас.
Любовта неволно се строши, миг секунда само
с дума казана през рамо.
Ти избухна във сълзи,
той със ярост те обсипа.
Остана неразбрана, писък, крах на една измама,
залъгвана с дете и щастие за дом.
Очакваше да ти прости, а ти прости ли му?
Кажи!
Опита се да бъдеш вярна и дивото във теб стаи,
създаде дом, деца и кариера.
Като дива яростна вълчица виеше в среднощен унисон с други сродни теб душици,
виещи под звезден небосклон.
И сега отново дивото зове те и напира
вътре в теб.
Щом луната се превърна в хиляди луни,
там, където само до секунда всичко беше цяло...
Рикардо Дакар Виена 29/11/2011 23:15
Нма нищо общо с произведението на Великият и неповторим Джек Лондон Всички прилики и съвпадения са неволни и случайни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рикардо-Дакар Всички права запазени
