Джакпота на живота@
Той нея може би е позабравил,
а може би било е само свалка,
но малката мома била щастлива,
за туй сега сновяла кат' совалка.
И днес преследвали я спомени, когато
двамата горели в бурна страст,
че мъж бил той, но и на място,
дори довеждал я за миг в екстаз...
контраст дори сред многото мъже!
Когато го сравнявала с всеки друг
и търсела подобни нему ласки, ум,
попадала тя за беда, на темерут.
За туй била и вечно недоволна.
Но ето, че улучила Джакпота,
шестица тото или пък билет -
поела в шепите си тя Живота.
На баровец един очи хвърлИла
и пуснала в атака поглед син,
за който всеки мъж бил казвал,
ах..че е тъй страстен и неустоим.
Та, баровеца бил с двеста ланци
лежащи на врата. Като биче,
поел той ритъма на танца...и
така попаднал в неин плен.
А и портфейла му тежал и бил дебел,
и стъпвайки, го правен по-висок.
На туй разчитала момата малка-
на мозък слаб и джоб дълбок.
Тя всичко имала си на света-
богатство, слава и пари, коли,
но спомена за онзи умен мъж горял,
а сърцето и не спряло да кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
