Джинът от сърцето

"Джинът от сърцето"   Земята и утре ще се върти, а все така не усещам танца ù. И нощеска ще се стъмни, сърпът лунен сам полето от звезди ще си коси. Слънцето пак ще нагрява и гори      търкалящи се бурени из самотните пясъци. Дърветата ще пускат корени,   пънейки само сенките на рошавите си корони. Други ден вятър ще си брули, не ще ми шепне вече, ще ме хули. Небето като вчера ще плаче зад гърба ми, че пуска и гръм, а не вижда погледа ми. Морето ще ми маха на етажи, макар близо, за него също поздрав не важи. По обед спряха размените на птичи ноти, от тъжната цигулка, която им кикоти.            На сезоните палитрата им ще се мени, на черната картина пуста рамка пак съм ù.  Лошо е, че прозрачни те са ми, малките красоти, които Той ни сътвори. В килия не от ръждиви греди, а от собствените ми очи. Вкусът последен от онези устни   не ме събуди занапред, а ме вкамени.  Дишам, а течение в мен си обиколи, храна пускам, а празно там си стои. Сърцето ми за пореден път пали свещи, откога се старае да вдигне тез плещи. Раната или ще ме умъртви, или ще кали, да взима избора си. Прости, че влюбен загърбих мене си, и закотвил бях всичко в дънните ями. Духа натъпках в съд под моите гърди, лежа дълго като за смъртни присъди.  Завързани в три синджира окови, движеха се на верига дисагите Божи. Да мисля, че магията ще се развали, като някой забърше праха с ръцете си, а по-лошо от чакане на наказанието ти е да очакваш този, който не се появи. Юмрук свит бе освен в присъници,  че допир почти няма без предразсъдъци. Душата на бягащото колело спря и да ходи, уморена от повтарящите се периоди. Като портрет, измит от дъждовни капки, бе сутрин образът, в отраженията минавайки.  Усмивка хвърлям на тези несгоди, джинът никога вече не ще се зароби, нито зарови.   И аз обичам, но всичко да се руши, гние или измършави заради целувката ù.     2015г.   третият