8.07.2018 г., 23:04

Днес

950 0 1

 

Днес нямам  вдъхновение,

но усещам, че трябва да пиша.

Пак съм тъжна

ала няма никой в нета.

 

В мислите си крача.

Стряскам се отново.

Чувам как съседа

с ремонта продължава.

 

Какво да напиша не зная.

И лятото не е лято.

Пак вали. Мрачно е.

Отново прави пак бели.

 

Аз не искам много,

само  мъничко късмет.

Приятели- двама, трима.

И да победя лъжата.

 

Искам просто да дишам,

за да мога да пиша.

Мога да пея, но не се получава,

сега самотата ме спира.

 

Животът си тече.

Но на къде отива?

Задавам си въпроса.

Но не мога  да си отговоря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Написано прекрасно, но човек не трябва да чака щастието, сам трябва да излезе, да забрави мнителността и да живее. Сами трябва да градим щастливите моменти, да преценим кои са ни приятни хора и с кои дори и да мълчим, може да ни е супер да сме заедно.Късметът няма как да те удари изведнъж , той идва само тогава, когато сме готови и открити за новото.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...