Днес
От галактическия студ
сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.
Да съм звезда за оня мъж,
на две света ми бял разрязал.
Да съм му цвете, той – мой дъжд,
с дъга пространството белязал.
Да дам на някого живот,
а той на мъдрост да ме учи.
През сто реки да диря брод
и земетръс да ми се случи.
Да ви извайвам светлина.
Да ви лекувам от омраза.
С невинността си на жена
от вас самите да ви пазя.
Да влезна в нечия душа.
Подир измислици да тичам.
С въздишка да ви утеша
И... винаги да ви обичам!
27.06.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
