29 июн. 2019 г., 18:03

Днес 

  Поэзия
422 3 4

От галактическия студ

сама дошла съм преди време.
С упорство и усърден труд
живота си в ръце да взема.

 

Да съм звезда за оня мъж,
на две света ми бял разрязал.
Да съм му цвете, той – мой дъжд,
с дъга пространството белязал.

 

Да дам на някого живот,
а той на мъдрост да ме учи.
През сто реки да диря брод
и земетръс да ми се случи.

 

Да ви извайвам светлина.
Да ви лекувам от омраза.
С невинността си на жена 
от вас самите да ви пазя.

 

Да влезна в нечия душа.
Подир измислици да тичам.
С въздишка да ви утеша
И... винаги да ви обичам!

 

27.06.2019

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??