Сенд (Георги Стоянов)
318 3022
23.08.2019 г., 14:23 ч.

Днес 

  Поезия » Любовна
472 4 6

Животът е старо пиано,

с клавиши – раздрънкани дни.

Понякога хвърля ме в джаза,

понякога странно мълчи.

Навярно, защото те няма,

какво да изсвири се чуди.

На стола кротко задряма

и птиците днес не събуди.

Небето, парцалче раздрано,

виси на клоните сънно.

На слънчо не му се изгрява.

Ще бъде безмълвно и тъмно.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши си, както ти душа сака!
  • Удоволствието е изцяло мое!
  • Благодаря, за коментара-рецитация! Развълнува ме!
  • Клавишите уморени,
    загубили представа
    за място и за време,
    в просъница дремят,
    проспивайки нощи и дни,
    щом тебе те няма -
    кой да отмята и брои?

    Календарът забравен
    до пианото - и той спи...
    И слънцето не грее -
    когато теб те няма -
    кому да се засмее?...
    Небето парцаливо
    в едно със сивотата
    в душата ми се слива...

    Ех, тази любов...
  • Аз съм птица, не съм орач. Птиците не оставят следи.
  • Сенд, понякога ми се иска да напишеш нещо, което да остави трайна следа в съзнанието ми. Тази ефирност ми се струва, че е маска и упражнение на римите, зад която има нещо друго. Ти владееш мелодията. Не я пропилявай само в бягство, в което се забавляваш.
Предложения
: ??:??