27.04.2007 г., 8:46

Днес

863 0 2
   Погледна ти на мен по начин нов...
Не искаше да знаеш, дали боли ме още,
   или нощем плача безутешно...
Искаше само мен... само да погледнеш в моите очи...
   Искаше да съм до теб, да знаеш, че
в очите ми си нещо по-добро...
   И ето, днес отпуснах аз глава на твойто рамо...
Усетих ритъма на твоето сърце...
   С душата си усетих твоята усмивка...
И исках само този миг завинаги...
   Сега... когато пак сама съм в стаята,
за тебе мисля...
   Затворя ли очи - виждам
как ми се усмихваш истински...
и погледът ти блеснал, вперен в мен...
   А аз искам само едно -
нашето днес да не свърши...

                                                                                   10.Април.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ами незнам той сам трябва да ми каже. аз все още не мога да чета мисли
  • Прекрасно е, а този на за който си писала тези стихове трябва да се чуства много голям късметлия

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...