Усмивката ли твоя аз усещам, втренчен в неземната ти красота и чудя се, от неволите приклещен! За нищо не ще те заменя!!! Грейнала, сияйна, очите издават любовта ... приближаваш, непознато омайна! ... Коя си, защо обсебила те е самота?!? Въодушевлението пак в мен цъфти, въздишка къса моите гърди! Мисля, желая, бленувам, горя, моя огън ти си, моята звезда... Срещата с теб е нещо различно! Омагьосваш ли ме аз не зная! Чудя се целувката ще е ли нещо неприлично, ще разваля ли всичко, ще спра ли да мечтая?!? Уханието твое! Цветята губят своя аромат и поемам жаркото опиянение, прогаря то душата, цялата ми глъбина! следва миг окуражение, нивга няма да е то крушение! Косите твои! Кашмирени влакна, изящно прави, заметнати назад, подобни на воал, прилежно сресани, показват твойте нрави... не мога да повярвам какво творецът ти е дал! Усмивката твоя! Все едно слънце проблясва изведнъж! За момиче като теб мечтал съм неведнъж! Устните изпъват се грациозно, венчаейки дарбата ти да омайваш най-фамозно ...