Усмивката ли твоя аз усещам, втренчен в неземната ти красота и чудя се, от неволите приклещен! За нищо не ще те заменя!!! Грейнала, сияйна, очите издават любовта ... приближаваш, непознато омайна! ... Коя си, защо обсебила те е самота?!? Въодушевлението пак в мен цъфти, въздишка къса моите гърди! Мисля, желая, бленувам, горя, моя огън ти си, моята звезда... Срещата с теб е нещо различно! Омагьосваш ли ме аз не зная! Чудя се целувката ще е ли нещо неприлично, ще разваля ли всичко, ще спра ли да мечтая?!? Уханието твое! Цветята губят своя аромат и поемам жаркото опиянение, прогаря то душата, цялата ми глъбина! следва миг окуражение, нивга няма да е то крушение! Косите твои! Кашмирени влакна, изящно прави, заметнати назад, подобни на воал, прилежно сресани, показват твойте нрави... не мога да повярвам какво творецът ти е дал! Усмивката твоя! Все едно слънце проблясва изведнъж! За момиче като теб мечтал съм неведнъж! Устните изпъват се грациозно, венчаейки дарбата ти да омайваш най-фамозно! Очите твои! Две кехлибарени Зорници засмени, погледна ли ги, спират звуците заглушени! Желание имам вечно да ги гледам, изправен пред сияйното небе! Душата твоя! Прелест неоценена, частица тя е от мене! Близост аз усещам... измамна може би! Че може нивга да не я достигна, че може да си отидеш, само докато премигна! Ти си, заради която днес живея! Кажи ми как още си със мен... ... та аз пред теб бледнея!??! Вътрешно обаче за себе си зная, че днес е денят, в който не ще гадая, денят който не ще е краят!