29.04.2013 г., 18:25

Днес

870 0 0

Днес

Днес съм щастлив, защото ще мога да се докосна до твоите нежни ръце.

Макар и болно,в рани обвито,това иска моето сърце.
Днес съм жив, защото ще мога да докосна усмихнатото твое лице.
Към теб устремени са ден и нощ уморените мои ръце.
Простил съм отдавна човешките грешки, макар и да ме боли.
Не мога и не искам за втора възможност да чакам твоите молби.
Аз вярвам в теб и знам, че ти липсват нашите хубави дни.
Повярваш ли в мен с малко старание, добра ще е орисията на съдбите ни.


Р. Христов 
23/04/2013 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...