29.04.2013 г., 18:25

Днес

873 0 0

Днес

Днес съм щастлив, защото ще мога да се докосна до твоите нежни ръце.

Макар и болно,в рани обвито,това иска моето сърце.
Днес съм жив, защото ще мога да докосна усмихнатото твое лице.
Към теб устремени са ден и нощ уморените мои ръце.
Простил съм отдавна човешките грешки, макар и да ме боли.
Не мога и не искам за втора възможност да чакам твоите молби.
Аз вярвам в теб и знам, че ти липсват нашите хубави дни.
Повярваш ли в мен с малко старание, добра ще е орисията на съдбите ни.


Р. Христов 
23/04/2013 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тангра Перник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...