Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена

тогава пак бих обикнал теб. 

Трудно се забравят очи като твоите, 

погледът ти - капан, плен, 

гласът - изпиващ всяка капка гордост.

Ако кажа, че не те обичам грях е пред бога ми, да лъжа, 

трудно се забравя, човек, който сърцето спира.

И бих искал доста неща да ти разкажа, 

продължавам да пиша стихове, 

в някои от тях ти си ми муза,

в други твоя призрак, 

редуват се...

Виждам  те понякога за миг насън

и  тогава те проклинам!

Но знам,  моя бог не ме чува напоследък, мисля, че оглуша. 

Иначе съм добре, 

всъщност аз исках да те видя отдалеч

и май този глухия, този път ме чу, 

все тая. 

Знам, че си добре или поне се надявам, 

тоест проклинам те понякога, но днес не!