10 февр. 2017 г., 13:38

Днес

952 2 1

Може би, може би, ако бяхме се срещнали в друго време, друга вселена

тогава пак бих обикнал теб. 

Трудно се забравят очи като твоите, 

погледът ти - капан, плен, 

гласът - изпиващ всяка капка гордост.

 

Ако кажа, че не те обичам грях е пред бога ми, да лъжа, 

трудно се забравя, човек, който сърцето спира.

И бих искал доста неща да ти разкажа, 

продължавам да пиша стихове, 

в някои от тях ти си ми муза,

в други твоя призрак, 

редуват се...

 

Виждам  те понякога за миг насън

и  тогава те проклинам!

Но знам,  моя бог не ме чува напоследък, мисля, че оглуша. 

Иначе съм добре, 

всъщност аз исках да те видя отдалеч

и май този глухия, този път ме чу, 

все тая. 

Знам, че си добре или поне се надявам, 

тоест проклинам те понякога, но днес не!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Султан Ангелов - DESTUR Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....