29.05.2016 г., 0:54  

Днес ми е толкова разнежено

645 1 4

Днес ми е толкова разнежено,
все едно дете с косите ми  играе.
Плете плитчици и ги разплита
и  мелодия позната тананика.

По настръхналата ми кожа,
едно малко охлювче поисква,
да тръгне от големият ми пръст на крака,
и да ме измине целият-до устните.

Днес ми е толкова разнежено,
че се страхувам
да не  спре до мен някой
и аз да му обърна внимание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прощавай, Брате, харно е стихото, ала ми звучи леко женствено. И аз съм писал, как сплитат в косата ми кичурчета нежност, но когато ми е "разнежено", не се страхувам, че някой може да "спре до мен и аз да му обърна внимание". Напротив, тогава тръгвам и настоятелно си "искам" (нечие внимание).
  • Отпусни си душичката, поет си!
  • Поздрав!
  • Станиславе, откога не съм те чела - различно твое и много нежно и хубаво! Добро утро!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...