Днес се гримирах за теб
Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана...
Сложих и руж, равномерно, за ален блясък от двете страни...
После се вгледах...а времето, така измислено, само гримира ме,
че в огледалото познах не себе си, а твоите рисувани следи.
Седнах присвита, чаках неистово, свещи запалих за аромат...
с мирис на спомени в миналото до болка разлистени...
се изправих с ръце към небето...и молех се във този свят
да си тук, да те има, и да те няма дори...пак бъди...
Днес се гримирах за теб...а как не харесвам да бъда различна,
от себе си плахо да бягам към твоите уморени от вяра ръце,
една със друга сплотени във вечерната благородна молитва...
да върнат отново във теб...чистотата на детското сърце.
;)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
Поздрав!
