Днес се гримирах за теб...в косите си вплетох вятърни бури.
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана...
Сложих и руж, равномерно, за ален блясък от двете страни...
После се вгледах...а времето, така измислено, само гримира ме,
че в огледалото познах не себе си, а твоите рисувани следи.
Седнах присвита, чаках неистово, свещи запалих за аромат...
с мирис на спомени в миналото до болка разлистени...
се изправих с ръце към небето...и молех се във този свят
да си тук, да те има, и да те няма дори...пак бъди... ...